Получение гражданства по происхождению
Добавлено: 12 фев 2012, 23:34
Я прочитал в интернете статью 10-летней давности, написанную бывшим премьером Болгарии на момент 2001 года. Вот ссылка, и ниже приклеиваю текст статьи. Там упоминается проект от ДАБЧ - "Единна национална стратегия за трайно завръщане и заселване в страната на българи, живеещи извън България", а также "проект за Закон за трайно завръщане и заселване в страната на българи, живеещи извън Република България".
Есть ли какие сдвиги в этом отношении за последние 10 лет, мне неизвестно. http://paper.standartnews.com/archive/2001/04/06/society/s2976_5.htm
Длъжни сме да върнем прокудените българи
Около 4 млн. наши сънародници живеят в над 30 страни зад граница. От тях 1 млн. са в бившите републики на СССР. Те трябва да дойдат в страната ни и да заселят запустяващите села
Димитър Попов
бивш премиер
Нерадостна е съдбата на народа ни след разгрома на Втората българска държава. Поробителят утвърждава властта си с невероятна агресивност. Тя започва с помохамеданчване, асимилация, изселвания, продажби на роби и завършва с физическо изтребление. Компактни маси от населението се изселват във Влашко, Сърбия и Унгария още от втората половина на ХIV и през целия ХV век. Между 1592 и 1606 г. се води продължителна война между Австрийската и Османската империя. През 1593-1601 г. влашкият княз Михаил Храбри, съюзник на Австрия, прави смели набези на юг от Дунав и в районите на Никопол, Видин, Враца и София. Опустошава и изгаря повече от 2000 български села. Населението им е изселено във Влахия. В 1598 г. избухва Първото търновско въстание. Потушено е жестоко. След разгрома му около 50 000 български семейства заедно с водачите на въстанието Дионисий Рали и Теодор Балина търсят спасение на север от Дунав. 90 години по-късно (1688 г.) пламва Чипровското въстание. Отново разгром, палежи, избивания и заробване. Над 3000 останали живи българи от Чипровци, Копиловци, Железна и Клисура забягват в Банат, Южна Унгария, Крайова, Сибиу, Олетания, Нови Сад, Осиека, Трансилвания. Потомците им живеят там и сега. От средата на ХV до края на ХVII век около 600 000 българи намират спасение във Влашко, Сърбия, Унгария и Южна Русия. Този брой надвишава една трета от тогавашния ни национален потенциал. Още толкова са били физически изтребени Колко сме били останали? По време на Руско-турската война (1828-1829) българското население от Източна България подкрепя руската войска. Подготвя се за въстание, но руското командване категорично го осуетява. Войната завършва с Одринския мир (1830 г.). Още преди подписването му българското население, което знае какво го очаква след оттеглянето на руската войска, започва подготовка и извършва масово изселване. Изоставят имотите, жилищата и гробовете на бащите и дедите си около 150 000 българи от районите на Сливен, Ямбол, Одрин, Пазарджик, Бургас, Стара Загора, Ловеч, Търново и Варна. Обезлюдяват над 150 български селища. Безкрайните колони се охраняват от руски войски Бежанците се заселват главно във Влахия, Молдова, Бесарабия, Украйна, Крим. Според румънските архиви само през първите 40 г. на ХIХ век в над 160 румънски села и градове са се заселили над 86 700 българи. Огромни райони от българската земя обезлюдяват, запустяват. Стърчат бесилки и колове с набити черепи. Изгнаниците създават нови селища, замогват се, изграждат домове, училища, църкви и общини. Запазват езика, етнографията и българското си съзнание. Не забравят огнищата и домовете на дедите си. Пренасят имената на селата землищата и махалите в чужбина. Правят каквото могат (и доколко им позволяват) да не се откъсват от българската култура. Носят в сърцата си свидни спомени, мъки и надежди. По данни на Агенция за българите в чужбина извън границите на България, в над 30 страни, живеят около 4 млн. българи. От тях по данни на председателя на Съюза на бесарабските и таврийските българи "Генерал Данаил Николаев" г-н Иван Дундаров в бившите републики на СССР живеят не по-малко от 1 млн. наши сънародници. Само на територията на Молдова и Украйна (Бесарабия) броят им е около 530 000, а в кавказките републики - около 280 000. Стотици хиляди от тях са били разселвани от Закавказието до Сибир. По-голямата част от тях са измрели. Таврийските българи получили разрешение да се върнат по домовете си в Крим. Само че те се оказват населени от украинци. Значителна част от тези ни сънародници сега живеят при тежки условия, а намиращите се в кавказките държави - при изключително тежки. При мен идваха и идват много сънародници от тези небългарски краища или техни упълномощени представители. Бедни, но незагубили достойнство и достолепие, търсят помощ и съдействие да се върнат в България. Да станат нейни граждани. Да продължат живота си - своя и на потомците им в някогашната бащина земя. Какво прави държавата ни да ги приеме, доведе и осигури условия за живота им? По произход, кръв, съзнание и език те несъмнено са българи. Но не са български граждани. Не са родени като такива. Създадени са солидни законови условия за привличане на живеещите извън България наши сънародници. Но само по закон! Още няма правилник за прилагането му. Не са осигурени бюджетни средства за подпомагането им, няма кой да предостави кредити. Общините нямат изградени структури, които да прилагат закона. С изключение на Нова Загора. Повече от дошлите са все още само "пребиваващи". Липсват им пълните права на български граждани и това ги лишава от много конституционни права и свободи. Тези, които са тук, имат чувството на непокръстени, неблагословени, невкоренени, подслонени бежанци. Нещо като второстепенните граждани на някогашната Римска империя. Редът за придобиване на гражданство от тези лица е излишно усложнен и твърде бавен. Изключения са тези, които могат да се явят в София и лично да подадат документите си в Министерството на правосъдието. Подаването в българското консулство в Одеса пък е ходене по мъките. Колцина от тези свръхбедни хора могат да си позволят разходи за едно такова пътуване от дома си до Одеса? Това са стотици и хиляди километри. Там не ги посрещат особено любезно. Отнасят се с тях като с гурбетчии, а не като с изгнаници. Молбите се задържат с месеци, защото нямало редовна поща до МВнР в България. Пощата била веднъж на 3 до 6 месеца и тримесечния срок, в който молбата трябва да бъде решена се превръща в повече от годишен! От молителите се изискват документи, непредвидени в закона. Всички документи трябва да се преведат на български и да се легализират, подписите да имат нотариална заверка. Всичко това струва пари, каквито хората нямат. Повече от тях не получават заплати а натурални обезщетения. Процедурата трябва да бъде максимално опростена, таксите - премахнати. Става дума за съдбовни решения, за които е некоректно да се плаща. Държавната Агенция за българите в чужбина е изготвила проект за навременен и важен документ - Единна национална стратегия за трайно завръщане и заселване в страната на българи, живеещи извън България. Той сполучливо обосновава историческите, патриотичните, нравствените, икономическите и хуманните съображения, които мотивират държавата ни да отвори широко вратите си за желаещите да се завърнат завинаги в България. А тя да ги улесни в тяхното заселване, битово устройване, създаване на условия за труд, образование и пълно интегриране в целокупния ни живот. Този документ е придружен с проект за Закон за трайно завръщане и заселване в страната на българи, живеещи извън Република България. Той съдържа процедурите и механизмите за фактическото завръщане, придобиването на гражданство с факта на разрешаването на постоянно пребиваване, гражданския им статус, жилищното осигуряване, оземляване, материално, трудово и друго осигуряване и институционно гарантиране. С приемането на тези два документа материята ще получи по-пълно и актуално решение. Странджа, Осогово, Северозападна България, Родопите, Трънско и други райони на страната пустеят или имат тежки демографски проблеми. Цветущи преди половин век села умират, земите им подивяват, обезлюдяват. Огромен жилищен фонд стои неизползваем и се руши. Ние сме може би единствената страна в Европа, където има "пустеещи" плодородни земи. Населението на България намаля за десет години с повече от един милион жители. Нуждаем се от младо, работливо, интелигентно население, което да запълни вакуума. Досега у нас се заселиха повече от 12 000 души само от Бесарабия и още около 8000 от други райони. Желаещите и чакащите са многократно повече. През миналата година получиха гражданство 1226 души, от началото на тази година - 232. Твърде малко! Недостатъчно. Сега сме длъжни да подслоним под стряхата на родината пръснатите й по чужди краища деца, намерили там спасение. Те чакат това!
Есть ли какие сдвиги в этом отношении за последние 10 лет, мне неизвестно. http://paper.standartnews.com/archive/2001/04/06/society/s2976_5.htm
Длъжни сме да върнем прокудените българи
Около 4 млн. наши сънародници живеят в над 30 страни зад граница. От тях 1 млн. са в бившите републики на СССР. Те трябва да дойдат в страната ни и да заселят запустяващите села
Димитър Попов
бивш премиер
Нерадостна е съдбата на народа ни след разгрома на Втората българска държава. Поробителят утвърждава властта си с невероятна агресивност. Тя започва с помохамеданчване, асимилация, изселвания, продажби на роби и завършва с физическо изтребление. Компактни маси от населението се изселват във Влашко, Сърбия и Унгария още от втората половина на ХIV и през целия ХV век. Между 1592 и 1606 г. се води продължителна война между Австрийската и Османската империя. През 1593-1601 г. влашкият княз Михаил Храбри, съюзник на Австрия, прави смели набези на юг от Дунав и в районите на Никопол, Видин, Враца и София. Опустошава и изгаря повече от 2000 български села. Населението им е изселено във Влахия. В 1598 г. избухва Първото търновско въстание. Потушено е жестоко. След разгрома му около 50 000 български семейства заедно с водачите на въстанието Дионисий Рали и Теодор Балина търсят спасение на север от Дунав. 90 години по-късно (1688 г.) пламва Чипровското въстание. Отново разгром, палежи, избивания и заробване. Над 3000 останали живи българи от Чипровци, Копиловци, Железна и Клисура забягват в Банат, Южна Унгария, Крайова, Сибиу, Олетания, Нови Сад, Осиека, Трансилвания. Потомците им живеят там и сега. От средата на ХV до края на ХVII век около 600 000 българи намират спасение във Влашко, Сърбия, Унгария и Южна Русия. Този брой надвишава една трета от тогавашния ни национален потенциал. Още толкова са били физически изтребени Колко сме били останали? По време на Руско-турската война (1828-1829) българското население от Източна България подкрепя руската войска. Подготвя се за въстание, но руското командване категорично го осуетява. Войната завършва с Одринския мир (1830 г.). Още преди подписването му българското население, което знае какво го очаква след оттеглянето на руската войска, започва подготовка и извършва масово изселване. Изоставят имотите, жилищата и гробовете на бащите и дедите си около 150 000 българи от районите на Сливен, Ямбол, Одрин, Пазарджик, Бургас, Стара Загора, Ловеч, Търново и Варна. Обезлюдяват над 150 български селища. Безкрайните колони се охраняват от руски войски Бежанците се заселват главно във Влахия, Молдова, Бесарабия, Украйна, Крим. Според румънските архиви само през първите 40 г. на ХIХ век в над 160 румънски села и градове са се заселили над 86 700 българи. Огромни райони от българската земя обезлюдяват, запустяват. Стърчат бесилки и колове с набити черепи. Изгнаниците създават нови селища, замогват се, изграждат домове, училища, църкви и общини. Запазват езика, етнографията и българското си съзнание. Не забравят огнищата и домовете на дедите си. Пренасят имената на селата землищата и махалите в чужбина. Правят каквото могат (и доколко им позволяват) да не се откъсват от българската култура. Носят в сърцата си свидни спомени, мъки и надежди. По данни на Агенция за българите в чужбина извън границите на България, в над 30 страни, живеят около 4 млн. българи. От тях по данни на председателя на Съюза на бесарабските и таврийските българи "Генерал Данаил Николаев" г-н Иван Дундаров в бившите републики на СССР живеят не по-малко от 1 млн. наши сънародници. Само на територията на Молдова и Украйна (Бесарабия) броят им е около 530 000, а в кавказките републики - около 280 000. Стотици хиляди от тях са били разселвани от Закавказието до Сибир. По-голямата част от тях са измрели. Таврийските българи получили разрешение да се върнат по домовете си в Крим. Само че те се оказват населени от украинци. Значителна част от тези ни сънародници сега живеят при тежки условия, а намиращите се в кавказките държави - при изключително тежки. При мен идваха и идват много сънародници от тези небългарски краища или техни упълномощени представители. Бедни, но незагубили достойнство и достолепие, търсят помощ и съдействие да се върнат в България. Да станат нейни граждани. Да продължат живота си - своя и на потомците им в някогашната бащина земя. Какво прави държавата ни да ги приеме, доведе и осигури условия за живота им? По произход, кръв, съзнание и език те несъмнено са българи. Но не са български граждани. Не са родени като такива. Създадени са солидни законови условия за привличане на живеещите извън България наши сънародници. Но само по закон! Още няма правилник за прилагането му. Не са осигурени бюджетни средства за подпомагането им, няма кой да предостави кредити. Общините нямат изградени структури, които да прилагат закона. С изключение на Нова Загора. Повече от дошлите са все още само "пребиваващи". Липсват им пълните права на български граждани и това ги лишава от много конституционни права и свободи. Тези, които са тук, имат чувството на непокръстени, неблагословени, невкоренени, подслонени бежанци. Нещо като второстепенните граждани на някогашната Римска империя. Редът за придобиване на гражданство от тези лица е излишно усложнен и твърде бавен. Изключения са тези, които могат да се явят в София и лично да подадат документите си в Министерството на правосъдието. Подаването в българското консулство в Одеса пък е ходене по мъките. Колцина от тези свръхбедни хора могат да си позволят разходи за едно такова пътуване от дома си до Одеса? Това са стотици и хиляди километри. Там не ги посрещат особено любезно. Отнасят се с тях като с гурбетчии, а не като с изгнаници. Молбите се задържат с месеци, защото нямало редовна поща до МВнР в България. Пощата била веднъж на 3 до 6 месеца и тримесечния срок, в който молбата трябва да бъде решена се превръща в повече от годишен! От молителите се изискват документи, непредвидени в закона. Всички документи трябва да се преведат на български и да се легализират, подписите да имат нотариална заверка. Всичко това струва пари, каквито хората нямат. Повече от тях не получават заплати а натурални обезщетения. Процедурата трябва да бъде максимално опростена, таксите - премахнати. Става дума за съдбовни решения, за които е некоректно да се плаща. Държавната Агенция за българите в чужбина е изготвила проект за навременен и важен документ - Единна национална стратегия за трайно завръщане и заселване в страната на българи, живеещи извън България. Той сполучливо обосновава историческите, патриотичните, нравствените, икономическите и хуманните съображения, които мотивират държавата ни да отвори широко вратите си за желаещите да се завърнат завинаги в България. А тя да ги улесни в тяхното заселване, битово устройване, създаване на условия за труд, образование и пълно интегриране в целокупния ни живот. Този документ е придружен с проект за Закон за трайно завръщане и заселване в страната на българи, живеещи извън Република България. Той съдържа процедурите и механизмите за фактическото завръщане, придобиването на гражданство с факта на разрешаването на постоянно пребиваване, гражданския им статус, жилищното осигуряване, оземляване, материално, трудово и друго осигуряване и институционно гарантиране. С приемането на тези два документа материята ще получи по-пълно и актуално решение. Странджа, Осогово, Северозападна България, Родопите, Трънско и други райони на страната пустеят или имат тежки демографски проблеми. Цветущи преди половин век села умират, земите им подивяват, обезлюдяват. Огромен жилищен фонд стои неизползваем и се руши. Ние сме може би единствената страна в Европа, където има "пустеещи" плодородни земи. Населението на България намаля за десет години с повече от един милион жители. Нуждаем се от младо, работливо, интелигентно население, което да запълни вакуума. Досега у нас се заселиха повече от 12 000 души само от Бесарабия и още около 8000 от други райони. Желаещите и чакащите са многократно повече. През миналата година получиха гражданство 1226 души, от началото на тази година - 232. Твърде малко! Недостатъчно. Сега сме длъжни да подслоним под стряхата на родината пръснатите й по чужди краища деца, намерили там спасение. Те чакат това!